* * *

Лютица Богдан

Седнал ми е Стоян да яде,
да яде още да пие
и се под мустак подсмива.
Мама Стояне думаше:
- Защо се, Стояне, подсмиваш,
подиграваш на мойте старини?
- Не се, мамо, подигравам с тебе,
ами се, мамо, подсмивам на сестрата -
девет години как стана,
не сме я виждали,
сега ще ида, мамо, да я видя!
Като извади конче хранено,
в какино село отиде.
До какини порти повика,
никой порти не отваря.
Конче пазар стъписа,
довари прескочи,
в какини двори влезе.
Като го кака му видяла,
много се зарадвала.
Направи гостби хубави,
ах, че си Стояна напои,
та легна Стоян, дрямка задряма,
а кака му, сестрата,
извади гранче коприна,
че му ръцете назад върза.
Като си мъжа й пристигна,
от лов си дошъл,
и кака му казала:
- Ти на лов ходи,
ама си аз ловът излових!
И на кака му мъжа й казал:
- Тука ли да те убия,
или на поляната?
- Не ме тук убивай,
и на поляна не ме убивай,
че има вдовици да плачат,
ами ме заведи на морето,
та ме в морето хвърли.
Като го до море завел,
Стоян на бате се помоли:
- Пусни ми едната ръчица,
да се на Бога помоля.
Той му ръката отвърза,
че си Стоян батя си докопа
и му главата отряза
и в какини двори назад се повърна,
и на кака си продума:
- Ний доведени ли бяхме,
че ме толкова измъчи?
И си кака уловил,
и главата й отряза,
и в дисаги сложи.
Стоян си у тях отиде,
майка му го попита:
- Какво ми прати кака ти?
- До две ябълки червени в дисаги.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.10.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009