* * *

Лютица Богдан

Дошло е добър ден,
ден Спасовден.
Сбрали се чорбаджии по механи,
по механи, по кафенета,
и свек си кажеше,
кой де-ка на гостье иде -
един у брат на гостье иде,
един у сестра на гостье иде.
Един човек немаше нигде никого,
де-ка на гостье иде,
и си заверна, та жалба дожале -
нема де-ка на гостье д' иде.
Па си отиде да си пита,
да си пита своя стара майка:
- Мале ле, мале ле, стара майкьо!
салъ мене ли родило?
Та не си ли родило
ош един брато или сестрица?
- Родило съм, сине, родило,
родило съм ти сестра,
ама Турци занесоа твоя мила сестрица.
Я съм чула, че войвода води;
ама недей д'идеш -
да се уплаши от тебе,
че си ти много юначен.
- Ти ми мила майко кажи,
я нищо нещем направим.
- Да идеш, сине, у оня град,
да идеш на гостье на войвода,
на войвода - при сестра си.
И он си стега коня, да си иде,
и стегне и отиде.
Задал се от широко поле -
сестра му от пенджер гледа
и си реди измикярки:
- Ела, да гледате, коя та делия?
Да ли е наша войвода,
да ли е друга войвода?
- Не е наша войвода,
но е друга делия,
делия много юначна.
И долете он на порти
и рече:
- Отворете ми врата, сестро!
Рече сестра:
- Затворете врата, мои слуги,
ударете девет ключеве на порти!
Он се помоли ощ един път
и па удари сос топуз у врата,
та си строши тия врата;
улезна при сестра си
и сестра му го срещна,
срещна го сос кьопава ракия,
и метаня му чини:
- Прости, брате, че ти грешила!
- Да ти е просто!
Наредила сестра измикярки,
та измешаха вино-ракия,
и го опоила, и го у сън оборила.
Заспа млад юнак,
а го сестра върза наопако,
и го фърли у тевни тевници.
Ка дойде войвода,
и виде, че му е порти строшени,
пита:
- Защо ми е порти строшени?
- Дошъл ми е брато ми,
па че тебе да погуби,
мене да си води;
я го вързала наопако
и фърлила у тевни тевници -
да изведеш го на сред двори,
насред двори да посечеш.
И войвода извади го насред двори,
па си тергна сабля да го сече.
Помоли се нему млад юнак:
- Не мой мене сече у тесните двори,
но изведи мене на широко поле,
да ти двори не окървавим,
защо много съм юначен,
много кърви имам.
Изведе го на широко поле,
па си тергна сабля, да го сече;
помоли се нему млад юнак:
- Поведи ме още подалек,
подалек от твоите двори.
Поведе подалек от двори,
и си тергна сабля да го сече.
- Че ти се молим нещо -
да отвержеш ми от сабля
сам маличек перст.
Послушало луда войвода,
и си отверза му сам малечек перст.
И тогива узе он от малечек перст,
от малечек перст сабля,
та посече войвода;
пай отиде при сестра си на двори.
Рекла неговата сестра:
- Излезте, та излезте измикярки,
да видите, каква е делия иде -
много е юначно, па сердито;
дали е върла измама,
или е наша войвода?
И веднага он долете,
та си бутна, отвори порти;
и срещнаа го и му се преклониа:
- Прости ме, брате, много прегрешия!
- Че ти простим!
Измеша катран у ведрица,
па узе катран, та я обля,
и запали я од главата до доле,
да си нему свети.
Па й нареди робините,
да му правя ракия -
да му служа гостье,
а сестра му свети светия.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.10.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009