* * *

Лютица Богдан

Радичко кале заправи,
дуварите му - лешове,
порти му - глави човешки,
една му глава не стига,
наум му дошли тугиди,
че има шуря Богданчо;
Богданчу хабер проводи -
да стори колай, да дойде.
Богдан майци си думаше:
- Мамо льо, стара мамо льо,
Радичко хабер проводи -
да сторя колай, да ида!
Мама Богданчо думаше:
- Не ходи, синко Богдане,
кога се двама сберете,
голям ще помен да стане!...
Че стана Богдан, подрани,
че си кончето възседна,
у сестрини си отиде.
Че на протката похлопа,
похлопа, още извика:
- Я излез, како Тодоро,
че аз ти ида на гости!
Като си вътре влязоха,
Радичко вързал Богдана,
вързал го да го заколи.
Коги си точел ножове,
Тодора взела брадвата,
Радичка в глава удари,
че му главата отссече,
че си братчето отърва
от пусти кръвник Радичко...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.10.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009