* * *

Лютица Богдан

Батул майци си думаше:
- Мамо ле, стара майчице,
все отде дойда, мамо ле,
все те завара, завара,
че си ти, мамо, плакала;
дали те, мамо, не слушам,
или ти не припечелвам?
Мама Батулу думаше:
- Синко Батуле, Батуле,
убаве ме, мама, ти слушаш,
и добра печалба печелиш,
ама си плача и жаля,
че имаше сестра Еленка.
Тя си на вода отиде,
отиде, мама, не дойде,
ей сега девет години;
та си я майка не знае,
дали е в турци туркиня,
или в цигане циганка.
Батул майци си думаше:
- Мамо ле, стара майчице,
не ми е сестра Еленка,
не ми е в турци туркиня,
нити в цигани циганка,
ами е твърде далече,
през десет села в десето,
че води Ралин войвода -
каменни му са дворове,
костени му са дувари,
една е глава остала
дувари да си доправи!
Майка Батулу думаше:
- Синко Батуле, Батуле,
иди ги, синко, калесай,
мами на гости да дойдат,
на гости и на йотврътки,
та да ги мама повиди!...
Батул майци си думаше:
- Мамо ле, стара майчице,
ще д' ида, ще д' ида,
ама жив не ще да дойда.
Майка му пак му думаше:
- Синко Батуле, Батуле,
иди ги, синко, повикай,
та мама да ги повиди!...
И той си стана, отиде,
през девет села премина,
кога в десето да иде,
мина се поле широко,
настана гора зелена,
среща му Ралин идеше;
извади сабля френгия,
главата да му отреже,
а Батул му се молеше:
- Зетьо Ралине, Ралине,
мене ме майка проводи
да дойда, да ви калесам,
на гости да ни дойдете,
на гости и на йотврътки;
откак сте се, зетьо, узели
със моя сестра Еленка,
майка ми седи и плаче,
ей сега девет години;
та си ме мама проводи
да дойда да ви калесам
на гости да ни дойдете,
на гости и на йотврътки!...
А Ралин си му думаше:
- Ти стани, иди у дома,
а аз ще довечера да дойда.
А Батул си му думаше:
- Зетьо Ралине, Ралине,
ще д' ида, зетьо, ще д' ида,
къщата не ще да ви намеря!
Ралин Батулу думаше:
- Мойта е къща най-лична,
най-лична и най-прилична -
каменни ми са дворове,
дуваре ми са костени,
от сърча ми са сараи!
И Батул стана, отиде,
та си на порти потропа,
тя е излезла сестра му,
та му портите отвори,
и той сестри си продума:
- Сестро Еленке, Еленке,
мене ме мама проводи
да дойда, да ви калесам
на гости и на йотврътки,
та мама да ви повиди -
откак си тук ти дошла,
ей сега девет години,
майка ми плаче и жали,
че си те, како, не знае
къде си и накъде си;
сега се мама научи,
та прати да ви калесам.
Тя го е вътре викнала,
та го убаво нагости,
нагости, още напои,
натуря билки във вино,
та си Батула упои..
Той легна Батул, та заспа,
сестра му е станала,
на крака букаи турнала,
ръце със девет синджира вързала,
десетя примка коприна.
Кога е било вечерта,
ева и Ралин че иде,
не носи нищо, низащо,
Еленка му се присмяла:
- Либе Ралине, Ралине,
ти ходиш в гора зелена,
не носиш нищо, низащо,
аз ловът дома улових!...
Като си зачу Батул във сънят,
трепна, та се събуди,
па си букаи претроши
и още девет синджира,
десетя прашка не можа,
че му се впила в месата...
Па влезе Ралин войвода,
извади сабля френгия,
главата да му отсече,
а Батул му се молеше:
- Зетьо Ралине, Ралине,
недей ми тука главата зима,
че не ще никой да ме чуе,
да ме чуе и да ме види,
ами ме извади в сред село,
та ми главата там земи,
да се научи майка ми,
че съм умрял от зетя.
И Ралин си го послуша,
та го в сред село извади,
главата да му отреже.
Кога в сред село дойдоха,
Батул Ралину думаше:
- Зетьо Ралине, Ралине,
я ми ръката разслаби,
ръката левичарката,
да бръкна в десна пазуха,
сърмено елече да извадя,
та твоето дете Батулчо
подарък голям да даря,
та кога расте, порасте,
за мене да си приповни!
И той му ръката отслаби,
ръката левичарката;
нали бе Батул левичар,
той му саблята докачи,
та му главата отряза,
та па си викна селяни,
та са у дома му отишли,
три дни са яли и пили...
Па стана Батул, па стана,
сестри си глава узима,
сестри си и на детето,
та па ги турна в дисаги,
та ги майци си занесе
и на майка си думаше:
- На ти, мамо ле, армаган,
че ти го Еленка допрати!
Тя си дисаги отвори,
армаган да си уземе,
а тя си намери главите -
на зет си и на дъщеря си,
на дъщеря си и на унука си....

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.10.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009