* * *

Лютица Богдан

Богдан си кале заправи,
с хайдушки глави, юнашки.
Една му глава не стига
да си калето доправи
и на калето кубето.
Чуди се Богдан, мае се,
какво да прави, да стори,
как да си кале доправи.
Коя е глава най-лична,
най-лична и най-прилична,
че нея Богдан да вземе.
Нали му на ум, бе, дойде,
че има шуре Радинчо,
негова глава най-лична,
най-лична и най-прилична,
негова глава ще вземе,
да си калето доправи
и на калето кубето.
Тъй реши Богдан вечерта.
Като се й мръкнало,
Богдан у Радинчо отиде,
и си на порти почука,
почука още повика:
- Я излез, шуря Радинчо,
порти да ми отвориш,
на гости идвам, Радине.
Радин ми млада войвода,
той си врата отваря.
Богдан си сабя замахва,
на Радин глава отряза,
и си калето доправи
и на калето кубето.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.10.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009