* * *

Лютица Богдан

- Бре, Богдане, бре, помниш ли, сино,
бре, помниш ли, сино, бре, знаеш ли,
кога помина Робинин войвода,
та поплени сестра ти Мария?
- Знаям, мила мале, как не знаям,
я го гоних, мале, да го стигнам,
да го стигнам, мале, не го стигнах -
да го стигнах, в земя щях да го кладям,
ел си влезе във Хърватска земя...
Насипи ми до три слуги вино -
една слуга яз по път да пиям,
втора слуга на моя калека,
третя слуга на сестра Мария.
Я ще идем дур там да ги видим...
Насипа му до три слуги вино,
та си стана Богдан, та навърви -
девет деня лю по вода ходи,
един Господ лю по сухо знае...
Та излезе на Хърватска земя,
та извади до медна пищелька,
та засвири Богдан желно-тъжно.
Дочула го сестра му Мария,
на хърватки вели-отговори:
- Ой, хърватки, моя халайтки,
станте, станте, двори разметете,
двори разметете, порти разтворете,
че иде моя брат Богдана.
И си рече, и си не одрече,
та станаха, порти разтвориха
да си дойде нехин брат Богдана..
Уморен бе Богдан, озноен бе,
та си влезе, на постели легна,
лю "Помага Бог!" рече, не одрече,
я Мария не си поздраова.
Легна Богдан, легна, та си заспа,
я Мария вели-отговори:
- Бре, хърватин, мой войводо,
Богдан си е тежко заспал,
от' си е млого уморен.
Ид', изкарай раби на дворове,
да го товарим на рабите,
та го откарай на девет бърчини,
та го съсечи на девет парчета,
та го разхвърли на девет бърчини,
че нег' му са люти кърви,
не мой тука да изкапят...
Той не е дошъл мене да види,
ам' е дошъл тебе да загуби!
Та си станал Хърватин войвода
да изкара раби на дворове,
да товари своето шуре Богдана..
Де си е дочул Богдан войвода,
лю излезе Хърватин войвода -
стана Богдан, Мария погуби.
Отсече хи руса глава,
та я кладе във хибета
и си стана да излезе.
Посрещна го Хърватин войвода,
та му вели, вели-отговори:
- Повърни се, баре вино да те служам!
Я той си му вели-отговори:
- Ой, калеко, Хърватин войводо,
я тепърва госте ще ти сторям,
ся ще се навън малко разходям...
Та си отиде Богдан войвода,
та си дойде до дома си,
на майка си отговори:
- А ой ти, мале, милинка мале,
ма откачи новите хибета -
да видиш що ти керка пуснала..
Та откачи хибетата от коня,
та погледа във нови хибета -
във хибета Мариина глава!...
Писнала майка, писна да вика:
- Ой, Боже ле, мили Боже,
бре, за туз ли, сино, дотам ойде -
да донесеш Мариина глава!
Я Богдан хи вели-отговори:
- Ма ой, мале ле, милинка мале,
по-хубаво ли беше яз да не дойдам?...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.10.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009