* * *

Лютица Богдан

Хранила майка, гледала
едного сина Стефана.
Че расна Стефан, порасна.
Една вечер по късно
Стефан майка си думаше:
- Я ми кажи, майко, разправи
имам ли брат или сестра?
Майка на Стефан думаше:
- И сега имаш сестрица.
На име се казва Миланка.
Далеко женена и зачернена
за един голям хайдутин,
за този Радан хайдутин...
Стефан се много зарадава,
иска сестра си да види.
На дълъг път е тръгнал,
в Раданово село отива,
на зета къщата намира.
Че е излязла сестра му
и брата си поканва.
Стефан влиза в къщи,
сестра му почва да плаче,
майка си да проклина.
След това Стефан заспива,
защото беше изморен.
Негова сестра Миланка
тънки върви вземала
ръце му здраво вързала.
Тънки синджири вземала,
крака му оковала.
Ето и Радан пристига,
на порти хлопа и вика.
Бързо Миланка излиза
и на Радана думаше;
- Брат ми дойде на гости.
Ръце и крака му свързах.
Главата ще му отрежеш
да си двора оградиш.
Радан в стаята влиза
и си Стефана събужда.
Стефан се много изплаши.
Че си краката напъва,
синджирите той скъсва.
Ръцете си кат напъва,
върви му ръце прерязват.
Стефан плаче и говори:
- Вие ще ме погубите,
поне ме в гора заведете
и там ме погубете.
Та го в гора откарват.
Голям трап изкопали,
в трапа Стефан влязъл
и на зетя си думаше:
- Поне ми ръцете отвържи
да се, бате, прекръстя!
Радана му ръце отвързва,
че се Стефан прекръстил,
от трапа бързо изскочил,
Радан за гръклян улови
и му главата отряза,
и в сестра си отива.
Като портите отвори,
негова сестра злодейка
из двора тя ходела,
голяма трапеза гласяла
и песничка си пеела:
"Кога ще се върнеш, Радане,
двора да си оградиш,
курбан да си сложиме..."
Че е излязла сестра му.
Като брата си видяла
викнала и заплакала:
- Хубаво, братко, направи,
че ме от Радан отърва!
- Я ми кажи, сестро, обади,
дали съм ази доведен
или си ти заварена?
А пък тя нищо не казва...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.10.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009