* * *

Лютица Богдан

Хранила майка, гледала,
едного сина Стефан.
Че расна Стефан, порасна,
Стефан майка си думаше:
- Я ми, майко, разправи -
имам ли брат или сестра?
Майка на Стефан думаше:
- И сега имаш сестрица,
на име се казва Миланка,
но е далеко оженена..
Стефан се мило зарадва,
иска сестра си да види.
На дълъг път тръгнал,
в Раданово село отива,
на зета къщата намира.
Стефан в къщата влиза,
сестра му почва да плаче,
майка си да проклина.
След това Стефан заспива.
Неговата сестра Миланка
тънки върви вземала,
ръцете му здраво вързала,
тънки синджири вземала,
краката му оковала.
Ето мъжът й пристига,
на порти хлопа и вика.
Ето Миланка излиза
и на Радана думаше:
- Брат ми дойда на гости,
ръце и крака му свързах,
главата ще му отрежеш
да си двора оградиш.
Радан в стаята влиза
и си Стефана събужда.
Стефан се много изплаши,
че си краката напъва,
върви му ръце прерязват,
Стефан плаче и говори:
- Вие ще ме погубите,
поне ме в гора заведете
и там ме погубете!
И го в гора откарват,
дълбок трап изкопали,
в трапа Стефан влязъл
и на зетя си думаше:
- Поне ми ръце отвържи,
да се, бате, прекръстя!
Че му ръцете отвързва.
Нали се Стефан прекръстил,
от ръце бързо изкопчи,
Радана за гръклан улови
и му главата отрязва.
Че в сестра си отива,
като портите отвори -
неговата сестра злодейка,
из двори тя ходила,
голяма трапеза гласяла
и песничка си пеела:
"Кога ще се върнеш, бе Радане,
двори си да оградиш,
курбан да си сложиме..."
Стефан на порти похлопа,
че е излязла сестра му.
Като брата си видяла,
викнала и заплакала:
- Хубаво си направил, бре, братке,
че ме от Радан отърва!
- Я ми кажи, сестро, обади,
дали съм ази доведен
или си ти заварена?
А пък тя нищо не каза.
Тогаз я Стефан уловил,
че й главата отрязал
и си за в село отива.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.10.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009