* * *

Лютица Богдан

Седнал ми Богдан да яде,
да яде Богдан, да пие
с негова майка рождена.
Майка му чаши налива,
налива и ги разлива,
Богдан се тихом надсмива.
Мама Богдан думаше:
- Богдане, синко Богдане,
дали се на мен присмиваш,
на мойте стари старини,
дето ти чаши разливам?
Бодам си мами думаше:
- Не ти се, мамо, присмивам
на твойте стари старини
и дето ми чаши разливаш,
най ми е на ума дошло
за мойта сестра Марийка.
Девет години ще станат,
Марийка не си й идвала
на гости, ни на повратка,
четвърто й дете добила.
Аз съм си, мамо, намислил
при нея, мамо, да ида,
Марийка, мамо, да видя
и най-малката рожбица,
армаган да занеса.
Я стягай, мамо, дисаги,
аз ще да, мамо, заминавам.
Че стана Богдан, замина.
Вървял е колко е вървял,
стигнал е Богдан пристигнал
до Маноловите порти.
Пред порти чешма голяма,
момите платно белеха,
Богдан на моми думаше:
- От тука ли минава войвода,
войвода Манол, моя зет?
Моми на Богдан думаха:
- Юнак, младо, незнайно,
недей да питаш за Манол.
Манол е страшен войвода,
много е глави отрязал
и твойта глава ще вземе.
Докато моми издумат,
Марийка на балкон седеше,
тя брат си познала
и на брат си продума:
- Манол ще те, братко, погуби!
Богдан сестра си не слуша
и си в къщи повлезе,
на дете армаган остави,
дисаги с жълти жълтици.
Тогаз се Манол събуди,
той си Марийка попита:
- Портите кой му отвори?
Богдан сестра си погледна
и на Манол главата отряза,
и я в дисагите сложи -
армаган майчу занесе.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.10.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009