* * *

Лютица Богдан

Събраше се седемдес дружина,
пили, яли, гуляй са правили.
У дружина чаша пощукнала,
пощукнала чаша оканица,
оканица чаша, сребреница.
Кой се кълне у брата, у сестра,
а Марко се у коня си кълне,
и се кълне у кон Шареяна.
Дружина му вера не ловили:
- Конско месо - кучешка нахрана,
у Марко е чаша сребреница!
Па се кълне у сабля димиския,
он се кълне, дружина не верват:
- Саблята е студено железо!
Марко се люто разсърди,
и си ойде дома при майкя си
и си на майкя продума:
- Вала тебе, стара ле мале,
като ме роди, защо ме не породи
я по брата, я по сестру?
Събрахме се седемдесе души,
пихме, ядохме, гуляй правихме,
у дружина чаша пощукнала,
пощукнала чаша оканица,
оканица, чаша сребреница.
Кой се кълне у брата, у сестра,
я се заклех у моята сабя
и се заклех у кон Шареяна -
дружина ми вера не хватат:
"Конско месо - кучешка нахрана,
сабята е студено железо -
у Марко е чаша сребреница!"
Проговаря стара ле майкя:
- Вала тебе, Марко Кралевино,
и тизе си, Марко, сестру имаш
далек, далек у Будина града!
Проговаря Марко на майкя си:
- Я замеси, мале, бела погача
и наточи жълта наздравица
да си идем, сестру да позовемо
да позовемо сестру да гостую!
Разшета се нему стара майкя,
та замеси белата погача
и наточи жълта наздравица,
турнаше ги у свильни дисаги.
Па закачи Марко Кралевино,
закачи си сабля димиския,
и си яхна коня Шареяна
и поведе той ръта палаша.
Измина си той гора зелена,
па си наета у поле широко,
па разпитва за Будина града.
Па си найде той Будина града
и улезе у тесни друмове.
Согледа си сестру на чардаци,
па я пита Марко Кралевино:
- Вала тебе, убава девойкьо,
имате ли конак да нощуем?
А сестра му тихо отговаря:
- Вала тебе, непознат делийо,
нема тука конак да нощуеш!
А пък конче хитро и прехитро
прерипило порти чемширови,
та улезло у двори широки.
Измъкна си Марко сабля димиския,
завъртя я налево-надесно,
отреза ю глава до рамена
и я турна у свильни дисаги.
Па се върна на свои дворове
и си макя отдалеко вика:
- Излез, излез, моя стара мале,
че ти носим той златна ябълка,
от милу черку армаган ти носим!
Бързо бръкна нему стара майкя,
бързо бръкна у свильни дисаги
да измъкне армаган от черку.
Не измъкна той златна ябълка,
но измъкна нойна мила глава.
Люто кълне Марко стара майкя:
- Ой те тебе, да мой сине Марко,
ега ми се болен поболееш,
девет годин болен да си лежиш,
и за тебе лек да се не найде!
Разболе се Марко Кралевино,
разболе се, лек за него нема.
Девет годин болен боледува,
на десета душа е предало.
Собраше се седемдес дружина,
собраше се Марко да копаю.
У три су го гроба закопале,
закопале под буку гулему.
Оно не било буку гулему,
нело е било лозу гулему.
Лоза си е той рожбу родилу,
който мине грозд да си откине,
да откине, спомен да спомене,
да спомене Марко Кралевино.
Минуле су седемдес дружина,
секо си е по грозд откинуло.
откинуло, Марко споменуло!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.10.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009