* * *

Лютица Богдан

Хей, де ми са прочул Радичко,
от хора кале да прави, (2)
от глави кале да гради.
Хей, толкова остана косуря,
една си глава да вземе,
да си калето догради.
Чуди са и мае Радичко,
какво да стори, да прави,
как да си кале догради.
Радичковата невеста
тя на Радичко думаше:
- Ни бой са, Радичко, ни думай,
ще си калето доградиме,
аз имам братче Богданче,
той ни на гости да дойде,
ще му главата вземеме,
ще си калето доградим.
Радичко Еленка послуша,
че си му писмо написа,
Богдан на гости да дойде,
написа и му изпроводи.
Богдан си писмо получи
в събота срещу неделя,
получи и го прочети,
и на майка си думаше:
- Мамо мо, миличка мамо,
че аз си писмо получъх
от Еленка, от сестрата,
Еленка на гости ме вика.
Мама на Богдан думаше:
- Сино Богдане, Богдане,
послушай мама, послушай,
мама та много сънува,
на гости, мама, ни ходи,
ще идеш, няма са върниш.
Богдан майка си ни слуша,
той има конче хубаво,
хубаво и тригодишно,
хранено и невъзсядано.
Богдан си конче изкара,
че го оседла, припаса,
сами са хубаво премени,
и са на конче прехвърли.
Богдан на майка си пак дума:
- Мамо мо, миличка мамо,
ще ида, мамо, на гости
в Еленкини, във сестрата.
Че си кончето подкара,
като му кончето бягаше,
от кал прахове дигаше,
като дъхтеше, дъхтеше,
тъмна са мъгла дигаше.
Отде го зачул Радичко,
че си Радичко забягна.
Доде си Богдан похлопа,
похлопа да си повика,
конче му кале прескочи.
Еленка на порти изляла,
Еленка неговата сестра,
тя си Богдан присрещна,
че му кончето поела.
Еленка на Богдан думаше:
- Богдане, братко Богдане,
добре ми дойде на гости,
таман го няма Радичко,
аз ш'та хубаво огостя.
Че го Еленка приканила.
Седнали да ядат, да пият,
че са си ели и пили
три дни ми и три вечера,
нито са Богдан напива,
ни са на Еленка доспива.
Богдан на Еленка думаше:
- Еленко, сестро Еленко,
ко ми са, сестро, додряма,
ще легна да си почина,
пък ти мо, Еленке, приготви,
приготви студена вода,
че ми я до глави тури,
когато са от сън събудя,
ще си устата разквася,
ще си сърцето разладя.
Еленка на Богдан думаше:
- Богдане, братко, Богдане,
белки си вино нямами,
че вода да ти приготвя.
Че взема жълта бъклица,
че му до глава турила,
че легна Богдан та заспа.
Седяла Еленка, вардила.
Таман го й съня занело,
че го Еленка вързала
тежки синджири на крака,
тънка коприна на ръце,
сама навънка излязла,
че са изясно провикнала:
- Де си, Радичко, да дойдеш,
каква ти глава улових,
главата да му вземеме,
калето да си доградим.
Богдан са от сън събуди,
трепна Богдан да става,
тежки са синджири ни дигат,
тънка са коприна не къса.
Богдан на Радичко думаше,
думаше, му се молеше:
- Радичко, зетко Радичко,
я иди накрай селото,
изкопай дупка до пояс,
че ме до пояс зарови,
там ще са двама простиме,
там ще ми главата вземеш.
Радичко Богдан послуша,
отиде Радичко накрай село,
изкопа дупка до пояс,
че го Радичко зарови.
Богдан му се молеше:
- Отвържи ми, зетко, ръцете,
да си са двама простиме,
тогаз глава ми ще вземеш.
Радичко си го послуша
и му отвърза ръцете.
Като го Богдан улови
от Радичко сабя отвъртя,
на Радичко глава отряза.
Сестра му отдалеч идеше,
идеше още плачеше:
- Сечи го, либе, сечи го,
че той ме на тебе не дава.
Като по-близо наближи,
тогаз Еленка викаше:
- Сечи го, братко, сечи го,
той ме на гости не ходи.
Богдан са люто разсърди,
на Еленка глава отряза
и са изясно провикна:
- Слушайте, орли й гарвани,
зетьово месо да ядети,
зетьово, още сестрино.
И са на конче преметна,
право си дома отиде.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.10.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009