* * *

Лютица Богдан

Прочул ми са е Радичко,
от глави кале да гради,
тука ми саде остана,
една ми глава да вземе, (2)
калето да си догради.
Чуди са, мае Радичко
на кого глава да земе.
Радичковата невеста,
Богдановата сестрица,
тя на Радичко думаше:
- Либе Радичко, Радичко,
аз имам братче Богданчо,
хай да му абер изпратим,
на гости дано да дойде,
главата да му обземем.
Таман невяста тва дума,
ей че ми иде Богданчо.
Богдановата сестрица
тя си Богдана посрещна
и на Богданча думаше:
- Добре ми идеш, братко льо,
да си та разно огостя.
Седнали да ядат, да пият,
че ми са Богдан опои,
че легна Богдан, та заспа.
Богдановата сестрица,
тя си Богдана свърза
с ибришим тънка коприна.
Богдан са стресна, събуди,
като със крака потрепна,
синджирите се строшиа,
като със ръце потрепна,
пусти са ибришим ни къса,
най му ръцете преряза.
Богдан са милно молеше:
- Зетко Радинчо, Радинчо,
вий ще ма, зетко, сгубите,
яла ме тук не губете,
накрай ме море закарайте,
изкопайте дупка до пояс,
че там ми глава вземете,
да са хората не изплашат.
Радинчо си го закара,
изкопа дупка до пояс
и си Богдана закопа.
Богдан са милно молеше:
- Пуснете ми права ръчица,
да бръкна в куюм джобове,
да извадя ножче синджирче,
армаган да го изпратя
на сестрините си дечица,
дано запомнят вуйчо си.
Радинчо му ръка отвърза,
Богдан си ножче извади,
на Радичко глава отряза.
Ей че ми иди Радинчовица,
Богдановата сестрица,
отдалеч иде и вика:
- Сечи ги, сечи, Радичко,
та му главата обземи,
та си калето догради.
Кога наблизо наближи,
пак са ясно провикна:
- Сечи го, сечи, братко льо,
сечи го, та го разсечи,
че той ме на гости не води.
Богдан са на ляво развъртя,
та й главата отряза
и на сестра си думаше:
- Де гиди, женска пасмино,
как се скоро обръщаш.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.10.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009