* * *

Лютица Богдан

Седнал ми е Богдан на вечера -
бела лука и върла оцета.
Кат' вечерал, под мустак се смеял,
па го пита неговата майка:
- Вечера ли не е на угода,
или либе не ти е прилика,
или ми се на старостта смееш?
Лютица на майка отговаря:
- Твърде ми е либето прилика,
и вечера ми е на угода -
не се смея на твоята старост.
Сетил съм се за младото време -
имах язе една сестра Мана,
мънички си на друма играхме,
па замина Айрадин войвода,
па си узе мойта сестра Мана
и я фърли коню на сапата.
Сетил съм се д'ия да я диря.
Изкарайте враното ми конче,
назобете го с бела ориза,
напойте го с вино червено.
Изкараа враното му конче
и се качил Лютица Богдан,
па отиде във Косово поле,
там завари три млади девойки.
Попита ги Лютица Богдан:
- Знаете ли Айрадин войвода?
Отговарят три млади девойки:
- Сички хора от него си бегат,
сички бегат, ти за него питаш!...
Върви тука, тука нанагоре,
ще намериш двори със дуваре,
със дуваре от човешки глави -
има место и за твойта глава!
Па отиде Лютица ми Богдан,
па намери двори със дувари,
със дувари от човешки глави,
па си гледа из порти да влезе -
излела е сестра му Мана,
па я пита Лютица ми Богдан:
- Къде ти е Айрадин войвода?
Отговаря сестра му Мана:
- Отишъл е по широко поле
лов да лови фърката гадина.
Яла тизе внътре да си влезем!
Нагостила го сестра му Мана,
па смесила вино и ракия,
та упои Лютица ми Богдан,
вързала го с девет конопци,
десетото от пуста коприна.
Па си дойде Айрадин войвода,
а Мана му тио отговаря:
- Ти си одиш по Косово поле,
лов да ловиш фърката гадина,
я си седа и лов съм фанала -
мойгго брата, твоя върл душманин,
ето ми го вов нови зандане!
Па си влезе Айрадин войвода,
па извади ноже из ножница,
да му земе неговата глава.
Като рипна Лютица ми Богдан,
та изкъса до девет конопци,
десетото от пуста коприна,
па извика Лютица ми Богдан:
- Не съм курва, тука да ме губиш,
изведи ме на равните двори!
Изведе го на равните двори
да му земе неговата глава.
Извика му Лютица Богдан:
- Не губи ме на равните двори,
да се плаши твоето детенце -
изведи ме на буйна чаршия,
па ми земи мойта руса глава!
Изведе го на буйна чаршия,
па извади ножа из ножница,
да му земе русата му глава.
Па извика Лютица Богдан:
- Не съм айдук, тука да ме губиш,
изведи ме на широко поле,
па изкопай трапа до колене,
па ми земи мойта руса глава!
Изведе го на широко поле,
па изкопа трапа до колене.
Отговаря Лютица Богдан:
- Ако не щеш десната ми ръка,
отвържи ми левата левица,
да съблеча сърмено елече,
да го дам на твоето детенце,
дека си е на мене кръстено!
Отвърза му левата левица.
Той си беше пусти левичарин,
та си дръпна острата калъчка,
та погуби Айрадин войвода.
Па отиде при сестра си Мана,
па отреза русата й глава
и погуби мъжкото детенце!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.10.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009