* * *

Лютица Богдан

Заправил Богдан калето
и на калето кубето,
все от глави човешки,
човешки глави, юнашки.
Една му глава не стига
калето да си доправи,
Чуди се Богдан, мае се,
коя ли глава да вземе,
коя е глава най-лична,
най-лична и най-прилична,
калето да си изкара.
Имал е шуря по-малък,
ала е в Стара планина.
Чуди се Богдан, мае се,
как да си Радан излъже,
в селото да го доведе,
главата да му отреже,
калето да си изкара.
Той на Еленка думаше:
- Еленке, първо венчило,
горе в Балкана да идеш,
брат си Радан да извикаш,
да извикаш, да го излъжеш,
във село да го доведеш,
да му главата отрежа,
калето да си доправя.
Еленка Богдан послуша,
отиде в Стара планина
и се изясно провикна:
- Радане, братко Радане,
къде си, братко, да дойдеш,
нещичко да ти обадя.
Радан Еленка зачува
и при Еленка отива.
Еленка Радан думаше:
- Радане, братко Радане,
свако ти гуляй устройва,
всички юнаци покани
и теб, Раданчо, калесва.
Радан Еленка думаше:
- Не лъжи, како, за гуляй,
Богдан е селски изедник,
той ще ми глава отреже,
калето да си доправи.
Еленка Радан думаше:
- Радане, братко Радане,
кога във къщи идеме,
извади сабя френгия,
на Богдан глава отрежи
и му калето изкарай
с негова глава злодейна!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.10.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009