Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Лютица Богдан

Снощи ойде Лютица Богдана,
снощи ойде у ладна механа,
снощи ойде, отсутра си дойде,
я майка го итро попитала:
- Леле, синко, Лютице Богдано,
снощи ойде у ладна механа,
снощи ойде, отсутра си дойде -
дали, синко, сос моми сборева,
ели, синко, с ергене другова?
Отговара Лютица Богдана:
- Леле, мале, леле, стара мале,
ни сам, майко, сос моми сборевал,
ни сам, майко, с ергене друговал.
Собраме се тридесе другари,
собраме се у ладна механа,
та си пиме вино и ракия.
У дружина чаша си погина,
пощукна си чаша стъкленица,
стъкленица, чаша ведреница.
Скрила я е Мара механджийкя.
Па се сите поредом заклеа,
кой у брата, кой у мила сестра,
кой у сина, кой у мила щерка,
а я немам у що да се кълнем.
Я се кълнем у враната коня,
и се кълнем у острата сабля,
и се кълнем, мале, у тебека -
другари ме вера не веруя:
"Не кълни се, Лютице Богдане,
не кълни се, море, у тебе е!
Остра сабля студено железо,
врана коня кучешка нахрана,
стара макя вечем доделела,
доделела макя, гроб станала."
Па извадих со шака жълтици,
па си платих чаша стъкленица,
стъкленица, чаша ведреница.
Леле мале, леле стара мале,
ка ме роди, що ми не породи
не породи я брата, я сестра,
я да имам у що да се кълнем!
Отговара неговата макя:
- Леле, синко, Лютице Богдано,
като родих ели ти породих,
породих ти сестра ти Янинка.
Още сестра уми не сдобила,
още сестра дари не сошила,
залюби я Ямрула войвода.
Залюби я Ямрул, отведе я.
Отговара Лютица Богдана:
- Кажи, мамо, на къде ойдоа,
дал отдека слънце огреваше,
ел накъде слънце заодеше?
Я макя му тихо отговаря:
- Леле синко, Лютице Богдано,
накъде си слънце заодеше,
натам, синко, двамата ойдоа.
Дума дума Лютица Богдана:
- Меси, мале, пребела погача,
и наточи той златна здравица,
язе ч идем на сестра на госке.
Яче знаем Янкула войвода
девет годин с него живеяме,
девет коня под него пукная.
Га пукна и десетата коня
мене ми се ядом наядило,
та извадих тънка пошибулькя,
та го шибнах от рамо до рамо,
чини ми се и днеска го боли.
Макя рипна на юначки нозе,
та омеси пребела погача
и наточи той златна здравица,
и я тури у свильни дисадзи.
Па си ойде Лютица Богдана,
па си ойде у сестра на госке.
Сретнала го неговата сестра,
увела му неговата коня,
увела я у ладни яъри,
послала у дърве и камене,
турила у трава чемерика,
ден да яде, два да боледуе.
Па изведе ноен мили браток,
отведе го у ладни одаи,
наточила това руйно вино,
у виното биле натурала,
натурала биле омайниче.
Опои го сестра, залуди го,
па си легна и нищо не знае.
Изкачи се неговата сестра,
изкачи се на високи чардак,
па си вика колку що си може:
- Де си да си, Ямруло войводо,
де си да си, сега тука да си!
Еве стана три дни и три нощи
какво одиш, та си лова тражиш;
а язека се си дома седим
и каква сам лова уловила -
мойго браток, твойго душманина;
кога легнеш от него лелечеш,
кога станеш за него се сетиш.
Веднаг дойде Ямруло войвода,
улезна си у ладни одаи,
взема сабля Лютица да губи.
Разтрезни се Лютица Богдана,
дума дума Ямруло войвода:
- Леле зету, Ямруло войводо,
не губи ме у твоите двори,
изведи ме на равни друмове,
дай ми сабля - сам че се погубим!
Не сети се Ямруло войводо,
де че падне на врла измама,
даде сабля Лютица Богдана.
Па завъртя Лютица Богдана,
па завъртя тая остра сабля,
завъртя я налево-надесно,
та отсече Ямрулова глава
и погуби неговата сестра,
отреза у нойна руса глава.
Тури глави у свилни дисадзи,
па си ойде дома на дворове.
Сретнала го неговата макя,
дума дума Лютица Богдана:
- Земи, мале, свилени дисадзи,
та да видиш от зета армаган,
ем от зета, ем от мила щерка!
Ка разтвори неговата макя,
ка разтвори свилени дисадзи,
ка разтвори и у них погледна,
слъзи рони, на Лютица дума:
- Проклет да си, Лютице Богдане,
проклет да си, защо ги погуби!
Я Лютица у тиом продумуе:
- Леле, мале, леле, стара мале,
не кълни ме, мале, не яди ме,
они щеа мене да погубя!

 


Дяково, Дупнишко (СбНУ 53, № 241 - "Лютица Богдан намира невярната си сестра Янинка и погубва нея и мъжа й Ямрул войвода").

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.10.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009