* * *

Лютица Богдан

Вино пия тридесе дружина,
до Дунава у зелена ливада.
Мегю них е Павлунка девокя,
на дружина чаша доливала,
на Маркоте чаша преливала.
Спогледна се тридесе дружина,
па са скрили чаша ведреница,
ведреница, чаша стъкленица.
Я Павлунка потиом говори:
- Пийте вино, тридесе дружина,
пийте вино и чаша додайте!
Дружина си чаша не додала,
редом са се дружина заклели.
Кой се кълне у брата, у сестра,
кой се кълне у либе, у рожба -
Марко нема у що да се кълне,
Он се кълне у старата макя,
дружина му клетва не приемат:
- Стара макя вечем гроб станала.
Он се кълне у враната коня,
и тамо му клетва не приемат:
- Врана коня кучешка нахрана.
Он се кълне у острата сабля,
дружина му клетва не приемат:
- Остра сабля студено железо.
Отговаря Павлунка девокя:
- Таком Бога, тридесе дружина,
не сам симит сите да зараним,
не сам вино сите да опбим,
не сам ракия сите да отровим,
не сам слънце сите да огреем -
я сам мома, едного че вземем,
я че вземем Маркоте юнака.
Виде Марко нема що да чини,
па си ойде дома на дворове,
ла на майка потиом говори:
- Леле, мале, леле, стара мале,
га ме роди, що ми не породи,
що не роди я брата, я сестра!
Собраме се тридесе дружина
до Дунава зелена ливада,
у дружина Павлунка девокя.
На сите е чаша доливала,
на мене е чаша преливала.
Спогледна се тридесе дружина,
па са скрили чаша ведреница.
Девокя им потиом говори:
"Пийте вино, тридесе дружина,
пийте вино и чаша додайте."
Дружина си чаша не дадоя,
не дадоя, верно се заклея.
Кой се кълне у брата, у сестра,
кой се кълне у либе, у рожба,
язе немам у що да се кълнем.
Я се заклех, мале, у тебека,
дружина ми клетва не приея:
"Стара макя вечем гроб станала".
Я се заклех у враната коня -
и тамо ми клетва не приея:
"Врана коня, кучешка нахрана".
И се заклех у острата сабля,
и тамо ми клетва не приея:
"Остра сабля, студено железо."
Леле, мале, леле, стара мале,
що не роди я брата, я сестра!
Я макя му потиом говори:
- Леле, синко, Марко, добър юнак,
я ти родих, синко, и породих,
я ти родих брата Андреаша
и ти родих сестра Евросия.
Малени ги роби заробия,
зароби ги цръна арапина,
откара ги у арапска земня.
Леле, сину, Марко, добър юнак,
направи се божа прошлекина,
па си бйди у арапско село,
там че найдещ твойо мили брата,
там че найдеш сестра Евросия.
Па си Марко макя послушало,
соблече си юначкото рухо,
та си облече дрехи прошлячки,
та си яна тая врана коня,
та а пущи низ равни друмове,
та си ойде у арапско село.
Що че чудо Марко да се види -
стреде село той чешма голема
и на нея три синджира робе.
Тамо робе вълна си переха,
черна вълна бела да си стане.
Ка си приде божа прошлякина,
па на робе потиом говори:
- Таком Бога, три синджира робе,
да знаете ли арапските порти?
Я они му потио говорят:
- Таком Бога, божа прошлякино,
арапски са порти много лични -
пколе са от човечки кости,
а капии от юначки глави.
Па си ойде Марко Кральовики,
извикал е Марко, изтропал е.
Излезнала сестра Евросия,
па на прошляк потиом говори:
- Надзад, надзад, божа прошлякина,
ако дойде църна арапина
он че тебе глава да отреже!
Отговара божа прошлякина:
- Таком Бога, сестро Евросийо,
я не сам си божа прошлякина,
язе сам си Марко Кральовики.
Слезнала е сестра Евросия,
отворила широки капии,
посретнала Марко Кральовики,
увела го горе у одаи.
С Марко дума и арапин пази,
като виде черна арапина,
отдалек го любне посретнало,
на арапин потиом говори:
- Леле, любне, черна арапино,
дошло ми е братчето на госке,
немой тизе него да погубиш!
Улезнала черна арапина,
улезнала, шура посретнала,
па си яли три дни и са пили.
Време дошло Марко да си оди,
з'изпраща го черна арапина,
изпрати го доде земля държи.
А що беше Марко Кралевики,
он си беше итар и разумен,
с десна ръка у джопове бръкна,
та извади сабля дамаскиня,
що се вие, та се у джеб крие.
С лева ръка со сбогом си зима,
с десна ръка глава му отреза.
Па се върна Марко Кральовики,
ослободи три синджира робе,
па си ойде сестра Евросия
и на сестра потиом говори:
- Таком Бога, сестро Евросийо,
айде тизе с мене да си одиш,
я на арапин глава отрезах.
Отговаря сестра Евросия:
- Бог да бие божа прошлякина,
защо тизе арапина ми уби!
Разлюти се Марко Кралевики
и на сестра главата отреза.
Па си взема сестрината глава,
и си взема на арапин ръката,
па си ойде дома на дворове,
та на макя потиом говоре:
- На ти, майко, от щерка главата,
на ти, майко, от зета ръката!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.10.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009