* * *

Лютица Богдан

Майка Богдану думаше:
- Знаеш ли, синко, помниш ли,
кога беше Хърватин войвода -
тога плениха Кара-Влашка земя,
тога плени сестра ти Мария?
- Знаям си, мале, помням си,
яз го гоних, догоних до Хърватска земя -
девет деня лю по вода ходих,
девет коня под мене пукнаха,
а по сухо - един Господ знае!
Да го стигнех, ъв земя щях да го клада,
щях да го сека резен по резен -
най-голям резен, мравка що го носи!
Тога Богдан на майка си говори:
- Стан', наточи три слуги вино -
първа слуга на Богдан добър юнак,
втора слуга на бърза коня,
трета слуга на сестра ми Мария!
Майка му не послуша.
Пак повтори Богдан юнак, та хи рече:
- Ма, стан', наточи три слуги вино!
Тога е станала майка му,
та е наточила три слуги вино.
Тога и на бърза коня отговаряше:
- Оттука, коньо, Богдан да откараш,
оттам Хърватина да докараш!
Тога си стана Богдан юнак,
та си изкара бързата коня.
Яхнал Богдан бърза коня,
та отиде при сестра си Мария.
Та кога беше на Косово поле,
тежка дремка го нападна,
та изкара дрянова пищелька,
та засвири желно-тъжно.
Зачула го сестра му Мария
от високите сараи,
кат' го чула, треска я нападна,
та си рече на нехини халаитки:
- Стан', разтворите мали порти,
де си иде мойго брата,
мойго брата Лютица Богдана!...
Още рече, не одрече,
де си дойде Лютица Богдана,
та си дойде на мали порти,
та изкара лека боздугана,
лека боздугана, седемдесе оки,
та издроби мали порти,
та го подсретиха проклети ахрянки,
и му казуват: - Добре дойде, свато Богдане!
- Добре ви найдох, проклети ахрянки!
Та го въвели внетре в къщи,
та рекла сестра му Мария:
- Наточите билка чумерига, люта пиленига!
Наточили проклети ахрянки
билка чумерига, люта пиленига -
хем му подават, хем с очи намигат!
Тога Богдан си отговори:
- Варай, варай, проклети ахрянки,
яз не пия билка чумерига, люта пиленига,
яз си пия руйно бяло вино!
Служили го руйно бяло вино,
я във виното скришом клала
билка чумерига, люта пиленига,
та си опила Лютица Богдана,
та му оковала белезиците на ръките,
и му оковала дребен синджир на шията,
и му окова букаите на ногите.
Де си дойде църна Хърватина,
от при дребна лова.
Тога му говори Мария:
- Варай, варай, църна Хърватино,
мое първо любо!
Ти ходиш на при дребна лова,
де не можеш лова да си фатиш,
ел' да видиш Мария що си фати!
Та му вели-отговори:
- Откарай го на друмища, на пътища,
да си сечеш резен по резен -
най-големия резен мравки да го носят!
Та го заведе църна Хърватина,
та го отведе на друмища, на пътища.
Тога му говори Лютица Богдан:
- Варай, варай, църна Хърватина, мойго калека,
отпусни ми лю десната ръка,
яз на Бога да се помоля,
да ми прости Господ мойте грешки,
и мойте, и твойте!
Та отпусна до десната ръка,
та не каза: "Прости ми, Боже, мойте грешки!",
ами каза: "Поможи ми, Боже!"
Та го фати с десната ръка,
та си удари Хърватин от земята,
четриесте разтега го в земя нагъчи...
Тога се върна оде сестра си Мария,
и на нея отсече русата глава,
та я кладе в златни хибета,
та я занесе на майка си поклон!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.10.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009