* * *

Лютица Богдан

Седнал Марко да яде,
да яде, още да пие.
Като ядеше и пиеше
и под мустак се подсмиваше.
А мама му го питаше:
- Марко ле, сине Марко ле,
защо се така подсмиваш,
дали й ми хляб ръженив
или гостбата безсолна?
Марко майци си думаше:
- Кат' съм си, майко, наумил,
кат' стана девет години,
кат' сме Маламка оженили,
на гости не сме я канили,
на гости и на повратки.
Я ми кончето изведи,
напои, та го нахрани!
У Маламкини ще ида,
Маламка да си поканя.
Марко си конче възседна,
вървял е, що е вървял,
минал гора зелена, поле широко,
стигнал поле широко, вода дълбока.
Момите платна белели,
булките ризи перели,
бабите деца бавели.
Марко на моми думаше:
- Мога ли мина таз река,
таз река, дълбока и широка?
Момите му отвръщат:
- Никой досега през реката,
през реката не е минавал.
Марко през река премина,
у Маламкини отиде.
Маламка се много зарадва,
хубаво го нагости
и най-после му казала:
- Я ела, братко, в мазето,
да видиш наш'те мази дълбоки.
Марко мазите разглежда,
Маламка го в мази заключи.
Мъжа й кат' се завърна,
на хайдутите главатар,
той си Марка улавя
и на двора извежда,
главата да му отреже.
Марко на зетя си думаше:
- Я не ма тука закаляй,
децата ще се изплашат,
ами ме на поле изведи,
трап до шията изкопай,
в земята ме зарови.
Както Марко каза,
така и зет му направил.
Тъкму щял главата му да реже,
а Марко му казал:
- Я ми ръцете извади,
със тебе да се опростим.
Зетят му се излъгал.
Кат' му ръце извадил,
той се веднага наема,
от трап бърже наема,
на зетя си глава отрязва,
в торбата я поставя
и в Маламкини отива,
и на Маламка казал:
- Я се, Маламке, наведи,
герданче да ти окача.
Маламка кат' се навела,
той й главата отрязва
и нея в торбата поставя,
и си кончето възсяда,
и в тях си отива.
Майка му на порти седеше
и за Маламка чакаше.
Марко от конче слиза,
на майка си торба подава...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.10.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009