* * *

Лютица Богдан

Седнал ми й Богдан да яде,
да яде, Богдан, да пие
на позлатена трапеза
с негова стара майчица.
Какво му й било яденето?
Белия лук и чесъна,
салатата и пиперята.
Майка му права стоеше,
варена чаша държеше,
варена, вареносана.
Червено вино налива
и я на Богдан подава.
Богдан си чаша поема,
червено вино изпива
и се под мустак подсмива.
Мама Богдана думаше:
- Богдане, сине Богдане,
на мене ли се присмиваш,
на моите стари старини,
на моите дърти дъртини?!
Богдан мама си думаше:
- Майко ле, стара майчице,
не се на тебе на подсмивам,
на твоите стари старини,
на твоите дърти дъртини!
Помниш ли, мамо, знаеш ли,
когато бях мъничък,
аз имах сестра Минчица!
За нея сгледници дойдоха.
Ти я даваше, не даваше,
а татко ми я даваше.
Аз се за нея усетих
и ще да я потърся,
през девет села в десето.
Дали ще да я намеря,
много години минаха,
от как я, майко, оженихме?!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.10.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009