* * *

Лютица Богдан

Седнал е Богдан да яде,
да яде Богдан, да пие,
с неговата стара майчица.
Както яде Богдан и пие,
кога си чаша налива
и се под мустак подсмива.
Майка Богдана запита:
- Богдане, синко Богдане,
като ядеш, мамо, и пиеш,
защо се под мустак подсмихваш?
Дали се смееш, Богдане,
на моите стари старини
или са гостби вкиснати,
или ми е вино вкиснато?
Богдан на майки си думаше:
- Не ти се смея, мамо ма,
на твоите стари старини.
Не са ти гостбите вкиснати,
нито ти е виното вкиснато.
Ами ми хрумна за сестра.
Знаеш ли, мамо, помниш ли,
като бяхме ние по-малки
с кака на пътя играхме,
че мина Радин войвода,
от Айрадин града голяма
с неговата славна дружина.
От пътя кака открадна.
Девет години е станало
не сме се ние виждали,
не са на гости идвали,
на гости и повратни.
Сега се, мамо, научих
да отида да ги поканя
на гости и на повратни.
А майка му му думаше:
- Недей отива, Богдане,
че е Радин баш юнак,
а ти се сега повдигаш,
нещо ще ти направи,
или без теб ще остана,
или кака - млада вдовица.
Богдан мама си думаше:
- Не бой се, мамо, не бой се!
Юнак се с юнака разбира.
Че стана Богдан, отиде
самин си бъклица напълни
с руйно вино червено
дор девет мери и половина.
Възседна конче хранено,
преметна мешин дисаги.
Че тръгна Богдан, замина.
Измина поле широко,
навлезе в гора зелена,
след туй в поле Радинско.
Вървял е Богдан, що вървял,
достигна града Айрядин,
накрая чешма студена,
моми платна си белеха.
А че се Богдан отбива,
като го моми видяха,
всички се разбягаха.
Едно девойче остана,
него го Богдан запита:
- Девойче, младо момиче!
Къде стои Радин войвода
и ще ли да го намеря?
Девойчето дума на Богдан:
- Защо търсиш Радин!
Какво ще правиш при него!
Но като ме питаш ще кажа.
Неговите дворове са ми познати -
от всякъде са оградени
все с тучени довари,
а доварите са покрити
всички с човешки глави.
За една само там място има
и твойта там ще тури.
Богдан нищо не каза,
а бутна конче и замина,
в Айрадин града той влезе.
Радинови двори намери,
на железни порти похлопа,
похлопа Богдан, повика:
- Како ле, како Мано ле,
ела ми порти отвори!
Като е Мана зачула
не му порта отвори
събира дърво и камъни,
а че си портата затрупа.
А че се Богдан разсърди,
подръпна коня по-далече.
И че му Богдан продума:
- Де да ти, конче, аз видя
юнашки да се засилиш,
портите да си прескочиш,
Манината глава да взема.
Ако ли не я прескочиш,
твоята глава ще взема.
Нали е конче разбрало,
че тука шега не бива,
а че се назад подръпна,
че се юнашки засили.
Пустите порти високи
четири метра и половина,
като птичка то си прехвръкна.
Когато в двора то скочи,
до колене в калдаръм потъна,
Мана при Богдан отиде,
и му кончето поема.
И на Богдана думаше:
- Прощавай, братко Богдане,
аз те тебе не познах.
Пък и таго ти го няма.
Три дни по лов е излязъл,
пък е на мене заръчал
без него да не отварям.
Но хайде, вържи кончето.
Той ще се днеска завърне.
Аз съм гостби сготвила.
Да седнем да си похапнем,
и руйно вино да пием.
В дълбоки мази влезли.
Мана си гостби нареди,
една от друга по-добри.
Извади вино и ракия,
малко го Мана канеше,
да яде гостби хубави.
Повече го Мана канеше
вино и ракия да пие,
дано се Богдан опие.
Не можа да го напои.
Вземала билки упойни
и във виното ги сложила.
Тогава Богдан упоила,
ръце и крака му вързала,
с девет възла сижима,
десето въже от коприна.
Кога се Богдан събуди,
ръце и крака помръдна,
девет си сижима изкъса.
Пустото въже от коприна,
в месата му се врязало,
не може да го скъса.
Ето и Радин пристига.
Мана Радин посреща
и му радостно думаше:
- Радине, либе пръвнино!
Три дни за лов как ти ходиш,
къде ти е лова, Радине!
Аз съм у дома седяла,
но жив съм лов аз хванала.
Я ела в мазата да видиш
и щом го видиш Радине,
да му главата отсечеш,
да допокриеш дувара.
Богдан като видя Радин,
с добър го ден поздрави,
и много здраве от мама,
кани ви мама на гости.
Радин му поздрава прие
и искал да го освободи.
Ала Мана му думаше:
- Ако ти го освободиш,
той твоята глава ще вземе.
Богдан се много молеше,
на Мана настояваше.
Не може Радин не можа
от манин хатър да излезе,
че извади Радин сабята,
Богдан да си заколи.
Богдан на Радин продума:
- Като ще ме, таго, заколиш,
недей ме в мазе заколя,
мазата да ти окървавя,
с моите кърви юнашки.
И е срамота за мене,
че никой не ще ме види,
че юнак от юнак загива.
Нали са двама юнаци,
юнак се с юнак разбира,
че са на мегдан отишли.
Богдан на Радин пак дума:
- Таго ле, таго Радине!
И тук не ме коли
да не ми газят кървите.
Най ме въз Дунав заведи,
в пясъкът трапче изкопай
и до гърди ме зарови.
Там ми главата отрежи,
Дунав ми кърви да отнесе,
пясък ми тяло да изгризе.
Юнак от юнака разбира,
че го Радин изнесе
при Дунава на пясъка.
В пясъка трапче изкопа,
вързан го до пояс зарови
и вече ще го заколи.
И пак му Богдан продума:
- Таго ле, таго Радине,
дясна ми ръка отпусни,
сукнен си елек да хвърля,
че да го, таго, оставя,
на твойто момче Богданчо.
Да помни то и да знае,
че вуйчо юнак имал.
И сега го Радин послуша,
докато му ръка отпусна,
Богдан се навън намери.
Сабя му от ръка изтегли
и му главата отряза.
Че си я Богдан понесе
и на кака си я занесе.
Мана е гостба сготвила,
трапезата е наредила
и си Радина очаква -
на Богдан главата да донесе,
дувари да допокрият.
Като видяла Богдан,
викнала та се засмяла
и на Богдан думаше:
- Богдане, братко Богдане!
Отърва ли ме от Радин?
Девет години станаха,
колко ме е мъки той мъчил
и съм се молила, Богдане,
на гости да ме доведе.
Но той ме, братко, не пуска
от двора навън да изляза.
Богдан на Мана думаше:
- Той като не те е занесъл,
аз ще ти глава занеса,
да види мама и разбере
каква е дъщеря хранила.
Че й главата отряза.
Двете в дисаги той сложи
и тръгна та си отиде.
Майка му като го видяла
и тя се много зарадва,
и на Богдан думаше:
- Какво правят какини ти,
ще дойдат ли на гости?
Богдан на майка си продума:
- Добре са, мамо, добре са!
Аз ти ги, мамо, донесох
в моите си дисаги.
Майка му като отиде
двете им глави извади
и жално на Богдан думаше:
- Не ти ли думах, Богдане!
Тук седи, не отивай.
Защо не ме послуша!
Богдан пак дума на майка си:
- Не тъжи, мамо, не жали,
ами ме, мамо, попитай
как ме Мана посрещна.
Тогава й всичко разправил.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.10.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009