* * *

Лютица Богдан

Йо мари, пристана се Мана Безумна,
та отвада при Еридин Войвода,
по Еридин Войвода у Будина града.
Де ги сети Лютица Богдана,
Богдана неин мили братец.
Че си стегна коня Шарколия,
та ги гони до Косово поле.
Къде ги стигне там ще ги сече.
Мръвка по мръвка, черек по черек,
та си рани хрътки и палаше,
та ги качи по тръни, по гложе.
Та убегна Мана Безумна
с Еридин Войвода у Будин града.
Па се минаха дор девет години.
Ни ги прошка прощаваха,
ни ги прошка викаха.
Мана Безумна ферман прати,
ферман прати Лютица Богдан:
- Леле варе, мамо, мила мамо,
ферман ми прати моята сестра
на гости да й отида.
Майка му тихом отговаря:
- Леле варе, Лютице Богдане
тоя ферман мен ме не грее,
че кога се Мана пристана
ти ги гони до Косово поле.
Сега ти ферман праща,
глава ще ти вземе.
Лютица Богдан майка не послуша,
че си изведе коня Шарколия,
коня гребиполе.
Лютица Богдан кон си стегна
и си отива на сестра на гости.
Че го съгледа Мана Безумна
от висока кула, от чемшир прозорци,
че ги дума отговаря:
- Леле варе, триж девет робини,
мойте ратайкини,
я пущете девет бъчви вино,
вино и ракия,
че ми иде Латиница Богдан,
ще му главата да взема.
Редом ще му вино подавате,
редом ще му ръка целувате.
Триж девет робини, нейни ратайкини,
поредом му вино подавали,
поредом му ръка целували.
Лютица Богдан пие вино и ракия,
пие вино и ракия памета си знае.
Провикна се Мана Безумна:
- Я слушайте, триж девет робини,
мои верни ратайкини,
я скълцайте бенгела и татула,
па мешайте у вино и ракия,
та да упоим Лютица Богдан
и ще му главата взема.
Ръгнали триж девет робини,
скълцали бенгела и татула,
турнали у вино и ракия.
Поредом му вино подавали,
поредом му ръка целували,
та упоили Лютица Богдана.
Че го хвана Мана Безумна,
опак му ръце вързала
и го уведе у тъмни зандани,
и му реже крака до колене,
хем ги реже, хем го пита:
- Боли ли те, братко?
Лютица Богдан тихом отговаря:
- Боли ме, сестро, душа не остава...
Па му реже ръце до рамене,
хем ги реже, хем го пита:
- Боли ли те, братко?
Лютица Богдан пак й отговаря:
- Боли ме, сестро, душа не остава...
Ча му реже език до чельък,
хем го реже, хем го пита:
- Боли ли те, братко?
Лютица Богдан пак й отговаря:
- Боли ме, сестро, душа не остава...
Па му реже глава до коруба,
хем го реже и му викна:
- Нек те боли, братко,
че и мен щеше да ме боли.
Па го реже мръвка по мръвка
и го слага в пъстри дисаги,
па го праща на майка на ферман.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.10.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009