* * *

Кумова клетва

Снощи бъкличка пристигна
от голяма града Борима
до кръстника свети Ивана -
да иде Иванчо, да иде
в голяма града Борима,
девет си кумца да венчей
и девет да си настриже,
и девет да си той кръсти.
Че стана Иван, подрани,
рано ми рано в събота,
обърна кола костени
и турна ритли восчени,
че впрегна руси биволи.
Петранка, булка хубава,
че стана, че се разшъта,
пъстър си павун заклала,
топла погача опекла
и са на път тръгнали.
Като във града стигнали,
девет кумеца венчали,
и още девет настригли,
и девет деца кръстили.
Малка ги дарба дариха -
колата до чергилата.
Иванчовте девет кумчета,
те са си дума сдумали
Иванча да изпреварят,
дарбата да му отнемат.
Като са й назад повърнал,
изминал поле широко,
че й наслал в гора зелена.
От гора й пушка пукнала,
че ми в ритлата удари.
Нали е свети Иванчо,
той си биволи повъзпре
и си калпака отложи,
и се на Бога помоли:
- Божне ле, вишни Господи,
ако са върли хайдути,
халал им струвам дарите,
ако са мойте кумчета,
на мрамор камък да станат!
Дор издума Иван таз дума,
гората е побеляла
от девет бели камъка.
Иван са жалби нажали
и са на Бога помоли
да му кумците раздигне.
Нали е свети Иванчо,
Бог му молбата приема.
Сички на крака станаха,
един през други тичаха
на Иван да се поклонят,
да му ръката целунат,
ръката и коляното.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.07.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010