* * *

Кумова клетва

Калесал ми е кум Богдан
девет кумици на прошка.
Синките като вървели,
синките наред сядая,
синките ядат и пият,
кумица Донка, най-млада,
тя не ще наред да седне,
не ще да яде, да пие,
на права седи на ноги.
Кум Богдан Донки си думаше:
- Кумице Донке най-млада,
най-млада, та най-глупава,
що не щеш наред да седнеш,
не щеш да ядеш, да пиеш,
какво ти не е доволно?
Донка Богдану думаше:
- Куме Богдане, Богдане,
кога ме питаш, да кажа,
синко ми й, куме, доволно.
Моята майка рождена,
тя преди да ме ожени,
тя си на мене казваше,
казваше и заръчваше:
"Дъщерко Донке хубава,
като те, Донке, оженя,
като те, Донке, поведат,
на кум на гости заведат,
няма да сядаш, да падаш,
няма да ядеш и да пиеш,
права ще стоиш на ноги!
Кумът навънка да излезе,
ти ще след него да излееш,
на ръце да му полееш,
ръцете да си умие,
тогаз щеш, Донке, да седнеш
да ядеш, още да пиеш..."
Кум Богдан Донка послуша,
той ми навънка излезе,
кумица Донка след него.
Като са вънка излели,
Донка Богдану думаше:
- Куме Богдане, Богдане,
аз ми не зорът, куме ле,
на ръце да ти полея,
че като, куме, тръгнахме,
у вази, куме, да дойдем,
кумци се дума сдумаха,
остри ножове наточиха,
чифте пищови напълния,
че кат се, куме, наядат,
наядат, още напият,
куме ле, ще те убият!
Кум Богдан Донки думаше:
- Ако бъй това истина,
доде се в къщи завърнем,
доде си прагът прекрачим,
синките мрамор да станат!
Кумова клетва проклета,
стигна кумците клетвата.
Доде се в къщи върнали,
доде си прагът прекрачат,
сичките мрамор станали.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.07.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010