* * *

Кумова клетва

Калесал ми й кум Богдан
девет кумици на прошка.
Всичките наред седнали,
всичките ядат и пият.
Кумица Стойна, най-малка,
тя ми не сяда, не пада,
тя ми не яде, не пие.
Богдан си Стойни думаше:
- Кумице Стойне, най-малка,
всичките ядат и пият
ти ми не сядаш, не падаш,
ти ми не ядеш, не пиеш?
Кумица Стойна думаше:
- Куме Богдане, Богдане,
кога ме питаш, да кажа,
да кажа, да те не лъжа,
що си не сядам, не падам -
нам ни е, куме, адетят
на кумът да полейме,
ръцете да си умие,
ръцете, още краката.
Богдан си Стойни думаше:
- Кумице Стойне, най-малка,
като ви й, мари, адетят
на кумът да полейте
ръцете да си умие,
ръцете, още краката,
защо ми не си казала
водица да ти донесем,
на кумът да си полееш,
ръцете да си умие,
ръцете, още краката?
Донели вода студена,
та си кумът поляла
ръцете да си умие,
ръцете, още краката.
Тогива Стойна седнала,
седнала да си вечеря,
седнала да яде и да пие.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.07.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010