* * *

Кумова клетва

Кумувал Богдан, кумувал,
кумувал, прошка не давал,
кръщавал, пък не обличал.
Станали девет кумици,
че той ги Богдан калеса,
калеса да ги прощава.
Каква му беше прошката -
по една златна чиния,
и в чинията бунела,
и по една чаша стъклена.
Богдану девет кумици,
кога на прошка отишли,
те си по влашки хортуват:
"Ний ще си кумо упоим,
и ще му парите вземеме!"
Най-малката му кумица,
най-малката Богданица,
тя си на Богдан продума:
- Куме ле, куме Богдане,
в наше село адетя
кума навън да излезе,
кумица да му полее.
Богдан си навън излезе,
кумица да му полива,
и тя му дума-продума:
- Куме ле, Богдане,
по-малко ще пиеш
виното и ракията,
тез твойте кумици
с вино ще те упоят,
и парите ще ти вземат!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.07.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010