* * *

Кумова клетва

Венчавал Богдан, кръщавал,
кръщавал пък не прощавал.
Девет кумици останали,
останали непростени.
Чуди им се кум Богдан -
какво да прави, да стори,
как да си прошка откупи...
Продаде черен бивол,
откупи прошки големи.
Какви им бяха прошките?
По една чаша сребърна,
за най-малка кумица -
нейната чаша златна.
Че си ги Богдан покани,
покани прошка да дава.
Като си в къща влязоха,
кум Богдан прошка отдаде.
На всички чаши сребърни,
на най-малка кумица,
нейна чаша от злато.
Седнали да ядат и пият.
Най-малка кумица
ни ми яде, ни пие,
дребни си сълзи рони,
често навънка гледаше.
Кум Богдан дума кумица:
- Кумице, кумице ле Богданче,
прошка ли не си харесваш?
Всичките ядат и пият,
ти нито ядеш, ни пиеш
и дребни сълзи рониш.
Кумица Богдану дума:
- Куме ле, куме Богдане,
на нашето село адета
кумът навънка да излезе,
кумичка да му полей,
ръка да му целуне.
Богдан навънка излезе,
не му кумица поляла,
а най му тихо думала:
- Като из пътя идвахме,
твоите девет кумеца
вървяха и си думаха:
"Сега ще упоим кръстника,
че ще му имането вземем,
имане много, безкрайно!"
Богдан кумица думаше:
- Не бой се, не бой, кумице,
кум Богдан от тях по е хитър!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.07.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010