* * *

Кумова клетва

Кумувал Богдан, Богдане,
кумувал Богдан, венчавал,
венчавал, пък не опрощавал,
станали девет кумички.
Че той ги Богдан калеса
на гости, още на прошка
и още кръст да им даде.
Кога из пътя вървяха,
негови девет кумеца
и още девет кумички,
вървяха и си гълчаха:
- Кога във кума отидим,
по-малко хляба давайте,
а пък повече виното,
ний да си кума упоим,
парите да му вземеме,
той има пари безбройни.
Най-младата му кумичка,
кумичка, още Богданка,
кога във кума отишли,
всички във къщи влязоха,
тя си на прага стоеше
и си на кума думаше:
- Кумне ле, кумне Богдане,
в нашто е село адета
кумичка на кум да полей,
тогаз във къщи да влезе.
Я излез, кумне, навънка,
аз да ти, кумне, полея.
Богдан навънка излезе,
не му й кумичка поляла,
най му кумичка казала:
- Кумне ле, кумне Богдане,
да знаеш, кумне, да знаеш,
твоите девет кумеца
и още осем кумички,
какво си, кумне, гълчаха,
те да те, кумне, упоят,
парите да ти отвземат.
Богдан във къщи улези
и на кумици продума:
- Който ми мисли доброто,
голям ще бакшиш да му дам,
който ми мисли пък злото,
дърво и камък да стане.
Докато Богдан продума
негови девет кумеца
девет дървета станали,
негови осем кумички -
девет мраморни камъка.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.07.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010