* * *

Която види във водата - нея да му придума

Иван на Донка думаше:
- Доне ле, Донче милото,
викай, Доне ле, меджия
цялото село момите,
момите и момчетата
в нашата драга махала,
и в вашта, Доне, по-драга!
И я, Доне ле, ще дойда
на вашта, Доне, меджия,
та да ме, Донче, надпееш
за баш момата в селото -
за башат песнопойката!
Пък ко се, Доне, не сяташ
за коя да ме надпееш,
ти налей вода в бял бакрач,
тури го да се обистри,
че се над него надникни -
която видиш в бял бакрач,
за нея ле ме надпееш.
Дола на Иван думаше:
- Байне ле, бате Иване,
я налях вода в бял бакрач,
турих го да се обистри,
че се над него надникнах.
Гледала Дона, гледала
бар една Дона не видя -
мене си видях в бял бакрач!
- Доне ле, Донче милото,
за тебе ще ме надпееш!
- Байне ле, бате Иване,
мй дума така, байне ле,
че е от Бога грехота
и от хората срамота!
Нали сме, байне, роднина:
бащите ни - побратимье,
майките ни - помайчими,
сестрите ни - посестрими!
- Доне ле, Донче милото,
честата гора сяк нема,
дребно каменье сбир нема,
дълбока река брод нема,
хубава мома - род нема!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.01.2010
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010