* * *

Която види във водата - нея да му придума

Иван си Донки говори:
- Баюва Донке хубава,
дай ми нож да се пробода
зарад вашата махала,
че има моми хубави
и чернооки невести,
и белолики подевки!
Похвали, Донке, някоя,
някоя ваша комшийка,
комшийка и махалджийка!
Донка Ивану думаше:
- Байне Иване, Иване,
че коя да ти похваля,
като сме двенки в махалата -
Донка чичова и ази?
Иван си Донки пак кай:
- Баюва Донке, хубава,
и тва ли да те науча?
Я рано рани зарана,
па вземи менци на рамо,
та налей вода студена;
насред я двори остави,
доде се вода утаи,
утаи и уталожи,
ти увлез в хладни зимници,
извади китка отключи,
отключи нови сандъци,
извади герджик премяна,
па се хубаво премени,
дваж по-хубаво уреди,
па се над вода наведи -
която видиш над вода,
нея ме, Донке, похвали!
Донка Ивана послуша,
станала й рано зарана,
па взела менци на рамо,
наляла вода студена,
на сред я двори остави
доде се вода утаи,
утаи и уталожи;
увляла в хладни зимници,
извади китка отключи,
отключи нови сандъци,
извади герджик премяна,
па се хубаво премени,
дваж по-хубаво уреди,
па се над вода наведе -
никоя Донка не видя,
сама се Донка видяла,
та па Ивана думаше:
- Байне Иване, Иване,
зъмя ти език изяла,
огън ти уста изгорил!
Отде продума таз дума,
нали сме пуста роднина -
мама и стрина етърви,
тато и чичо два братя,
а ние с тебе, байне ле,
като брат, байне, и сестра!
Зе щим се, байне, збра щим се,
кога морето престане,
се на гюлови да стане -
по сухо риба да ловим,
гостите да си пригостим!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.01.2010
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010