|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Която види във водата - нея да му придума
Иван на Донка думаше:
- Я ма похвали, Донке ле,
на някоя ваша комшийка,
комшийка, Донке, махлянка.
Донка Ивану думаше:
- Байно ле, бачо Иване,
на кого, бачо, да те похваля
на коя наша комшийка,
комшийка, байно, махлянка?
Иван на Донка думаше:
- Донке, момиче хубаво,
хубаво, ала глупаво.
Ти стани рано зарана,
че земи бели бакъри,
че донес вода студена,
насреда двори остави,
три пъти двори кръстосай
дорде се вода остани.
Че се над вода огледай,
когото видиш над вода -
на нея ме похвали!
- Байно ле, бачо Иване,
нали сме пуста роднина -
тате и чичо два брата
и ний сме двама стрикове,
стрикове като братове?...
Иван на Донка думаше:
- Донке, момиче хубаво,
хубава мома род няма,
дълбока вода брод няма,
чести камъни чет нямат,
честа кория сец няма!
Виден, Казанлъшко; лазарска (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.01.2010
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
|