* * *

Която види във водата - нея да му придума

Иван на Дона думаше:
- Доне ле, мома хубава,
Доне ле, млада глупава,
пустата ваша мъала,
що има моми убави,
ергените им глупави,
не знаят либе да либят,
не знаят севда да хвърлят,
я придумай ми някоя,
някоя ваша комшийка,
комшийка, Доне, роднина.
Донка на Иван думаше:
- Байни ле, бачо Иване,
че коя да ти придвора,
всичките ми са роднини,
роднини, байне ле, комшии?...
Баю на Дона думаше:
- Доне ле, мома хубава,
и туй ли да те науча,
ти стани рано в неделя,
че вземе бели бакъри,
донеси вода неделска,
че я в градинки остави,
да са водата утаи,
че са над вода огледай,
което видиш в водата,
за нея да ме придвориш.
Дона на баю думаше:
- Байне ле, бате Иване,
нали сне пуста роднина,
пуста роднина чичова?
Баю на Дона думаше:
- Доне ле, мома хубава,
хубава мома род няма,
дълбока вода бод няма!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.01.2010
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010