* * *

Която види във водата - нея да му придума

- Водице, бистра, студена,
нещичко ще те запитам,
правичко да ми си казала!
Кажи ми, кажи, водице,
какво през тебе минова,
кой рано рани за вода?
- Юначе лудо и младо,
минова си ми, минова
комшицко вакло момиче,
Шинка ми бела болгарка,
най-рано рани за вода.
Сутрина рано щом стане,
нарами бели харкоми,
та торне на врис на вода.
С чьорни ма очи огльода,
с бело ма лице облещи,
с бели ма ръки източи,
с тьонко ма корсче изнесе
ваз ситни скали нагоре.
- Шинку льо, бела болгарку,
та не щеш ли ма похвали
на неква твое дружчица
в вашена чьоста махало?
- Юначе лудо и младо,
на кого да та похвале,
ага са всички главени,
главени с порстен менени?
- Шинку льо, бела болгарку,
що ми си толков хубава,
пък ми си мночко глупава,
та ми са, Шинке, не сеташ
на кого да ма похвалиш?!
Щом идеш на врис на вода,
та ми са ником надникни
на бистър, студен кладенец.
Когоно видиш в водона,
на нея ми е севдона,
на нея да ма похвалиш!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.01.2010
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010