* * *

Която види във водата - нея да му придума

- Злате ле, мома юба=,
Злате ле, мома юбава,
найди ми мома хубава
от вашта пуста махала,
от твоите ле братовчедки.
Злата му вели, говори:
- Стояне, луда делийо,
скоро е чума минало,
та ни сипало момите,
момите, се убавите,
що останаа, се грозни,
грозни са, Стоян, дип грозни.
Стоян й вели, говори:
- Злате ле, моме хубава,
земи си, Злате, две стомни,
та иди, Злато, на чешми,
налей ги вода студена,
па ги понеси сред село,
сред село на дворовето,
па се надвидай над вода.
Коя ке мома да видиш,
язе кю нея да взема.
Взема си Злата две стомни,
та ойде Злата на чешми,
наля си вода студена,
изнеше га сред селото,
сред селото на дворовете,
па се надвела над вода.
Никоя мома не виде,
сама се Злата видела.
На Стоян вели, говори:
- Стояне, луда делийо,
никоя мома не видех,
сама се язе, бре, видех.
Стоян й вели, говори:
- Злате ле, мома хубава,
язе кю тебе да взема!
Злата му вели, говори:
- Стояне, луда делийо,
еле сме пуста роднина,
първо втори братовчеде,
твоята майка й на мене -
еле е, Стоян бре, леля,
а мойта майка на тебе -
еле е, Стоян бре, вуйна?!
Стоян й вели, говори:
- Злато ле, мома хубава,
високо дърво сен нема,
дебело дърво сек нема,
ситни камине брой немат,
ситни мониста ниш немат,
дълги пакьове йод немат,
дълбока вода брод нема,
хубава мома род нема!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.01.2010
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010