* * *

Която види във водата - нея да му придума

- Трено, пиленце шарено!
Рекох ти, па ке ти речам -
найди ми мома убава
от къде твойто маало!
- Стояне, море, Стояне!
Лели ти язе кажувам,
скору е чума замрела,
сите си моми удрила
и църнооки невести,
немаме моми убави!
- Трено, пиленце шарено!
Земи си ведро на глава,
та иди чешма на вода,
налей го вода студена,
па се огледай во него;
коя ке мома да видиш,
яз тая мома ке вземам!
Вземала ведро на глава,
отишла чешма на вода,
нали го вода студена.
Никоя мома не виде!
Сама се себе видела.
От далек иде и вика:
- Стояне, море, Стояне!
Никоя мома не видох,
а сама себе си видох!
- Трено, пиленце шарено!
Толку ли не ти текнува,
дека яз тебе кя вземам?
- Стояне, море, Стояне!
Дими сме пуста роднина,
твоята майка и мойта,
они си беа две сестри,
ниа, първни братучеди!
- Ако йе, Трено, ако йе;
сугаре агне грех нема,
длабоко, море, дно нема,
ситни каменци брой немат,
високо дърво сенка нема,
убава мома род нема!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.01.2010
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010