* * *

Която види във водата - нея да му придума

Иван на Добра думаше:
- Добро льо, момне хубава,
мър, що н' ме, Добро, похвалиш,
похвалиш, да ме придружиш (2)
там за вашето комшийче?
Добра Иване думаше:
- Байне ле, батьо Иване,
на кого да те похваля,
за кого да те придружа?
Ний си комшийче нямаме.
Едно комшийче имахме
и него снощи сгодихме.
Голяма года годихме,
мъничка мяна менихме -
от алтън пръстен за мяна.
Иван на Добра думаше:
- И туй ли още не знаеш,
и туй ли да те науча?
Я стани рано в неделя,
че се облечи, премени,
донеси вода студена,
налей котлите, върни се,
че ги на земя остави.
Кога се вода утаи,
ти се в котела огледай,
когото видиш в котела,
на него да ме похвалиш,
за него да ме придружиш.
Добра Ивана послуша,
станала й рано в неделя,
че се облечи, премени,
донеси вода студена.
Кога се вода утаи,
тя се над вода огледа,
себе си видя в котела.
Тогаз се Добра угади,
угади и се засрами...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.01.2010
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010