* * *

Която види във водата - нея да му придума

- Доне, Донче ле, милото, мари,
милото Доне, драгото!
Верите, Доне, меджия,
меджия, Доне, седянка
в вашата драга махала,
още по-драга в нашата.
И я, Доне ле, ще дода
на ваща, Доне, меджия.
Кога ме видиш че дода,
права да не с'ми станала,
китка да не с'ми грабнала,
ми да ме, Доне, надпеваш
за баш момата в меджето,
за баш хубавелката.
- Байно ле, бате Юване,
коя е, бате, коя е,
коя е, бате, момата,
башът момата в меджето?
- Доне, Донче ле, милото,
милото Доне, драгото,
ти ку се, Доне, не сяташ,
ти налей вода от бунар,
от бунар вода в бял бакрач,
че са над бакрач наведи,
която видиш в бакрача,
за тази да ме надпеваш!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.01.2010
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010