* * *

Която види във водата - нея да му придума

- Злато ле, моме хубава, (2)
знаеш ли, Злато, помниш ли (2)
защо ти често довадам,
защо ти порти разтварам?
Найди ми мома хубава
от вашто село голямо,
от ваште моми хубави.
- Стояне, луда гидийо,
скоро е чума минало,
та ни момите собрало
и църнооки невести.
- Злато ле, моме хубаво,
па и това ли да та уча?
Земи си, Злато, две стомни,
па иди в гора зелена,
налей ги вода студена,
та се надведи над стомни.
Коя мома ке видиш,
она е ке е на мене.
Вземала она две стомни,
никоя мома не видяла,
само се Злата видяла
и на Стоян продумала:
- Стояне, луда гидийо,
никоя мома не видях,
сама се Злата видяла.
- Злато ле, моме хубава,
ти ке си, Злато, на мене.
- Стояне, луда гидийо,
нали сме пуста роднина,
майките ни две етърви,
ние със теб първи-втори,
първи-втори братовчеде?...
Стоян й вели, говори:
- Убава мома род няма,
дребни камени брой нямат,
дълбока вода брод няма!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.01.2010
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010