|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Която види във водата - нея да му придума
Иван на Кера думаше:
- Кръстнице, Керо хубава,
вижда ли мойте биволи?
Кера Ивани думаше:
- Иване, кумче Иване,
де да ти видя биволите -
не ти биволите познавам?!
Иван на Кера пак дума:
- Кръстнице, Керо хубава,
мойте са биволи най-лични -
със копринени чулове,
със сребърните синджири,
със позлатени хаплюве!
Кера Ивани думаше:
- Иване, кумче Иване,
вчера цигани минаха,
твойте биволи караха.
Та че се Иван затече,
че си цигани пристигна;
на два ги трупа претрупи,
а че си прибра биволите.
Иван на Кера думаше:
- Кръстнице, Керо хубава,
кръстнице, да ме похвалиш
там на вашта махала!
Кера Ивани думаше:
- Иване, кумче Иване,
на коя да те похваля?
Нямаме моми хубави...
Иван на Кера пак дума:
- Кръстнице, Керо хубава,
я зъмни бяло бакраче,
наточи вино червено,
че го на двори изнеси,
че се над него надвеси -
ще видиш мома хубава,
на нея да ме похвалиш!...
Кера Ивани думаше:
- Иване, кумче Иване,
стой, недей дума таз дума,
тебе те й мама кръстила
с нейната десна ръчица!
Лазарци, Еленско (СбНУ 27, № 83 - "Кумец задиря кръстница
си"); хапльове - особени железца за врата на бивола, които го "хапят",
когато не върви.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.01.2010
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
|