* * *

Която види във водата - нея да му придума

Иван Марийка думаше: (2)
- Марийке, лельъно дъще,
я хайде, хайде, Марийке,
двама на лозе да идем,
на лозе, на Рамануша,
за грозде, за калдаруше.
Ходили и се върнали.
Иван Марийка думаше:
- Марийке, лельъно дъще,
да ме придвориш, Марийке,
там за вашето комшийче,
дето за мене прилика.
Марийка Ивана думаше:
- Байне ле, бате Иване,
нямаме такоз комшийче,
такоз хубаво момиче,
като за тебе прилика.
Иван Марийка пак дума:
- Като си толкоз хубава,
защо си много глупава,
я склочи бели бакреци,
за студена вода да идеш,
извади вода, налей я,
чакай я да се обистри,
когото видиш в водата
за нея да ме придвориш.
Марийка Ивана думаше:
- Байне ле, бате Иване,
убил та й господ, поробил,
нали сме пуста роднина,
мама и леля две сестри,
две сестри, две близнакини.
Иван Марийка думаше:
- Марийке, лелино дъще,
дълбока вода брод няма,
хубава мома род няма.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.01.2010
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010