* * *

Която види във водата - нея да му придума

Иван Калини думаше:
- Калино, мила байнова,
Калино, да ми похвалиш
в вашата дюлбер махличка,
на ваши дюлбер седянки.
- Байне ле, бате Иване,
на кого да та похваля,
на кувя моя роднина?
- Калино, мила байнова,
и туй ли да та науча?
Наточи вино в бял бакър,
когото видиш в бакъра -
на него да ме похвалиш.
- Байне ле, баче Иване,
нали сме пуста роднина -
тетю и чичу два братя,
мама и чина етърви,
пък ний със тебе две първи,
две първи, две чичовчета!
Иван Калини думаше:
- Калино, мила байнова,
ситния пясък смет няма,
дълги пътища край нямат,
дълбоко доли брой няма,
черноок ерген грях няма!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.01.2010
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010