* * *

Която види във водата - нея да му придума

Иван на Мара думаше:
- Маро льо, вакла батьова,
я придури ма, Маро льо,
там за вашото комшийче,
за хубавото момиче!
Мара Ивану думаше:
- Байне ле, бате Иване,
не можах да се науча,
кое й туй нашо комшийче,
туй хубавото момиче.
Иван на Мара думаше:
- Маро льо, мила батьова,
и туй ли да те науча?
Я грамни бели бакрачи,
че иди за студна вода,
изтегли кофа, налей я,
че чакай да се утай,
че са самичка огледай -
когото видиш в водата,
за нея да ма придуриш!
Мара на Иван думаше:
- Байне ле, бате Иване,
не думай, байне, таз дума -
ели сме пуста роднина!
Тате и чичо - два брата,
мама и чинка - етърви,
и ний със тебе две първи,
две първи, две братовчета.
Не бива, байне, не става,
клетия закон не дава!
Иван на Мара думаше:
- Маро льо, мила батьова!
Ситния пясък чет няма,
дълбока вода брод няма,
хубава мома род няма,
черноок ерген грях няма.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.01.2010
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010