* * *

Която види във водата - нея да му придума

Велико Добри думаше:
- Добро ле, мома хубава,
хайде ме, Добро, придружи
там за вашето комшийче,
комшийче, Добро, махленче.
Добра Велико думаше:
- Байне ле, бате Велико,
ний си комшийче нямаме,
комшийче, бате, махленче;
едно комшийче имаме,
и него снощи сгодихме.
Велико Добри думаше:
- Добро ле, мома хубава,
ти стани рано в неделя,
помети равни дворове,
донеси вода студена,
че я на двора ти сложи,
да се котлите утаят,
утаят, Добро, обложат,
че се на котли огледай -
когото видиш в котлите,
за него да ме придружиш.
Добра Велико думаше:
- Байне ле, бате Велико,
не думай, батьо, таз дума,
като сме пуста роднина -
тате и чичо два брата.
Велико Добри думаше:
- Добро льо, мома хубава,
дълги пътьове край нямат,
честа търница брод няма,
хубава мома род няма!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.01.2010
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010