* * *

Която види във водата - нея да му придума

Иван на Рада думаше:
- Радо льо, моме хубава,
хайде да ме, Радо, придумаш
от вашата долна махала
за една мома хубава.
Рада на Иван думаше:
- За коя да те придумам,
за коя по-хубава?
- Радо льо, моме хубава,
и туй ли, Радо, да те науча.
Я рани рано в неделя,
че се хубаво премени,
че сключи бели бакъри,
донеси вода неделска,
остави я да се утаи,
че се над вода огледай,
кого виждаш на нея -
за него ще ме придумаш.
Рада, мома хубава,
ранила рано в неделя,
че сключи бели бакъри,
донесе вода неделска,
остави я да се утаи
и се над вода огледа.
Никой си Рада не видя,
най се е сама видяла.
Викнала, та заплакала.
- Бате ле, бате Иване,
нали сме пуста роднина
тате и чичо - двама братя,
мама и стрина - етърви,
а ние - двама братовчеди!...
Иван на Рада думаше:
- Хубава мома род няма,
хубав ерген грях няма!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.01.2010
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010