* * *

Която види във водата - нея да му придума

Иван на Кера думаше:
- Кръстнице Керо, роднино,
хайде ме, Керо, придури
там за вашето комшийче,
дето у вази дохадя
със бяла кърпа на глава
и дълга рокля до земя.
Кера Иване думаше:
- На кого да те придуря,
ний си комшийче нямаме?
Иван на Кера думаше:
- Кръстнице Керо, роднино,
и туй ли още не знаеш,
и туй ли да те науча?
Когато идеш за вода,
като си котлите налееш,
настрани да ги отнесеш,
че се в котела огледай.
Когото видиш в котела,
за него да ме придуриш.
Кера Иване думаше:
- Нали сме пуста роднина,
тебе те й мама кръщала,
ала аз ще те венчея?!
- Аз ще ти върна повоя,
и на повоя парата,
и пак тебе ще да взема!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.01.2010
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010