* * *

Която види във водата - нея да му придума

Иван на Донка думаше:
- Донке ле, вакла байнова,
ще ли ме, Донке, предориш,
там за вашето комшийче,
за чичово ти момиче?
Донка на Иван думаше:
- Байно ле, бате Иване,
ние комшийче нямаме,
нито чичово момиче.
Иван на Донка думаше:
- Донке ле, вакла байнова,
я рани рано в неделя,
че грабни бели бакъри,
донеси вода неделска,
че я сред двори остави,
да се водата утаи,
че се над вода огледай.
Която й мома във водата,
за нея да ме предориш.
Донка Иван думаше:
- Байно ле, бате Иване,
я бре, стой, бате, не думай,
таз дума за думане ли е?
Нали сме пуста роднина -
тате и чичо - два брата,
мама и стрина - етърви,
и ние с тебе братовчеди...
- Донке ле, вакла байнова,
дълбока вода брод няма,
хубава мома род няма,
дребни камъчки чет нямат,
черноок ерген грях няма.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.01.2010
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010