* * *

Която види във водата - нея да му придума

- Невзинку, моме хубава,
ваше е село големо,
има ли моми хубави?
- Олеле, агу, валеле,
село без моми бива ли,
та наше село да бива?
- Дьо да ма, момне, похвалиш
в вашана долна махало
на неква твое комшийка,
комшийка или роднина!
- Похвали та ща, агу льо,
ам ти не знаем севдьона.
- Невзинку, моме хубава,
стани ми утре раничко,
нарами бели харкоми,
та иди на врис на вода,
наточи вода студена,
че си над вода надникни,
та се огльдай в водона.
Когоно видиш вав нея,
на нея ми е севдьона,
на нея да ма похвалиш!
- Олеле, агу, валеле,
немой ми дума таз дума,
че сме си близна роднинка -
от Господа е грехота,
от хората е срамота!
- Невзинку, моме хубава,
севдьо роднина не знае.
Хубава мома род нема,
дебела овца дост нема,
широко поле ход нема,
дебело дърво сек нема!
Да мога да та измаме,
от къщи да та изведа,
вав гора да та воведа,
там ще ти любем очинки,
там ще ти хапем бузкине,
там ще ти коршем снажкана!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.01.2010
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010