* * *

Която види във водата - нея да му придума

Викала буля меджия,
цялото село момите.
Прели са, попрели,
викнали са да се надпяват.
Надпяли, кого надпявали,
Стояна не го надпяли.
Стоян на Рада думаше:
- Радо ле, мари, хубава,
надпяхте кого надпяхте
пък мене не ме надпяхте.
Рада на Стоян думаше:
- Байне ле, бате Стояне,
за коя ли да те надпея
всичките моми роднини.
- Радо ле, мари, хубава
и туй ли да те науча.
Я стани рано в неделя,
че налей бели бакъри,
тури ги в мала градинка,
че се в бакър надникни,
когото видиш в бял бакър
за него да ме надпееш.
- Байне ле, бате Стояне,
нали сме пуста роднина,
тати и чичо два братя
ние със тебе два първи,
два първи, два братовчеда.
- Радо ле, мари, хубава,
хубава мома род няма,
дълбока вода брод няма.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.01.2010
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010