* * *

Която види във водата - нея да му придума

- Милко ле, милна баева,
що има моми хубави
по ваша долна махала,
и по-хубави невясти,
и карагюзел девойки...
Хайде ме, Милко, похвали
на някой ваша комшийка!
- Байно ле, бате Иване,
на кутра да те похваля?
Де има мома хубава,
тя все е наша роднина;
де има куцо, сакато,
то не е наша роднина...
- Милко ле, милна баева,
я стани рано в неделя,
умий се, Милко, оплети,
измети равни дворове,
донеси вода студена,
та я на двори остави,
да се утаи, обистри,
та че погледни в водата -
когото видиш във нея,
него ще байо да вземе.
Станала рано в неделя,
та се умила, оплела,
измела равни дворове,
донела вода студена,
насред двори я остави
да се утаи, обистри;
кат се над вода наднела -
сама се Милка видела,
кат се видела, поклела:
- Чума те взела, бае ле,
че как щем да се вземеме,
като сме пуста роднина -
майка ми и твой бабайко,
пръвички два братучеда,
а ний сме с тебе повторни?!
- Милко ле, милна баева,
хубава мома род няма,
широко поле ход няма,
дълбока вода брод няма
и Черно море глед няма!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.01.2010
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010