* * *

Която види във водата - нея да му придума

Тръгнала й Донка, Донке ле,
сама на лозе да иде.
След нея върви Никола
и на Донка думаше:
- Чакай ме, чакай, Донке ле,
двама на лозе ще идем,
ще вървим, ще приказваме,
по любов ще оратуваме,
я да ме, Донке, похвалиш
на една твоя другарка.
Донка на Никола думаше:
- Никола, джанъм, Никола,
на кого да те похваля,
една бе Радка другарка
и тя се овчера ожени
за самороден бял камък,
за зелената морава?...
Никола Донки думаше:
- И туй ли да те науча,
на коя да ме похвалиш -
наточи вино червено,
двама щем да се наведем,
която мома в виното,
на нея ще ме похвалиш.
Донка на Никола думаше:
- Никола, луда гидийо,
стой, недей думай таз дума,
че й от хората срамота,
че й от Бога грехота,
че ний сме пуста роднина,
от двама братя, две деца,
две деца, две стриковчета.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.01.2010
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010