* * *

Кажи, Райне, кой ти нишан стори?

- Цоне, Цоне моме, мамина кадъно,
мамина кадъно, татина султано,
ще те пита мама, право ще й кажеш,
право ще й кажеш, без да я излъжеш!
От какво ти е, Цоне, белег на гърлото,
белег на гърлото, дамга на челото,
дамга на челото, нишан на гердана?
Цона, Цона моме, Цона майка рече:
- Нали питаш, мале, право ще ти кажа,
право ще ти кажа, без да те излъжа.
Снощи ми дойдоха цареви сеймени,
дойдоха ми, мале, коне да им поя,
коне се сритаха, туриха ми, мале,
туриха ми, мале, белег на гърлото,
белег на гърлото, нишан на гердана.
Мама Цона дума: - Цоне, мило чедо,
лъжи, когото лъжеш, мен не мож' лъга,
това не са, Цоне, белег на копита,
а е белег, Цоне, от ергенско зъбче.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010